Същност:
Най-често в ежедневната практика на педикюристите се налага да се сблъскват с проблемите на твърдия рогов слой. Точното научно название на този проблем е ХИПЕРКЕРАТОЗА. Думата е образувана от две гръцки думи: hyper-много и keratosis-образуване на кератин. Съществуват две групи причини за развитието на хиперкератозата – външни и вътрешни.
Външни фактори:
Възниква от прекомерния и продължителен натиск върху определени участъци на кожата на стъпалото. Това въздействие подава своеобразен сигнал на клетките на растеж на кожата и те започват усилено да се делят. Когато новите клетки достигнат епидермиса, старите - най-повърхностни клетки, не успяват да се отделят по естествен начин и в резултат на това се получава задебеляване на роговия слой на епидермиса и се образува хиперкератоза.
Различни са факторите като на първо място са обувките. Смята се, че само тясната, остра обувка предизвиква твърд рогов слой. Това обаче не е съвсем вярно. По-голямата и дълго носена обувка нанася не по-малка вреда, отколкото тясната. Също така излишните килограми и високият ръст също спомагат за образуването на хиперкератоза.
Не малка роля играят и деформациите на стъпалата, които могат да бъдат както вродени (плоскостъпие ), така и придобити (посттравматични и постоперативни). Работата е в това , че при деформации от различен вид се получава преразпределяне на натоварването на различни участъци от стъпалото, появява се така наречената "преместваща сила" и възникват зони на повишено налягане/натиск върху кожата.
Вътрешни фактори:
Тук на първо място трябва да се отбележи захарния диабет. При това нарушение на обмяна на веществата (въглеводородите) хиперкератоза може да се развие по ред причини. Нарушение на чувствителността, недостатъчно кръвооросяване в долните крайници, недостатъчно хранене на кожата и в резултат на това се появява прекомерна сухота. Това далеч не са всички фактори, способстващи развитието на хиперкератозата на стъпалата.
Към причините трябва да отнесем и различните кожни заболявания (псориазис, кератодермия) и наследствени нарушения в образуването на кератин.
Трябва да се обърне внимание на усложненията при хиперкератозата като образуването на мазоли (меки, междупръстови, поднокътни, твърди с корен). Тяхното отстраняване изисква използване на специални техники/методики. Най-неприятното усложнение е образуването на язви, особено при диабетно болни.
Решение на проблема:
Способите за отстраняване на хиперкератозата не са се променили в продължение на няколко столетия. За целта винаги са се употребявали режещи инструменти. Към днешно време са: еднократни скалпели, длета и ножчета за кюре. При правилна работа с режещите инструменти рискът от травмиране на меките тъкани е минимален!
Често възниква въпросът: Каква дебелина от роговия слой да се отнема и каква да остане?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Всичко зависи от опита на педикюриста и неговата квалификация. Въпреки това няколко съвета:
- Преди всичко не сваляйте хиперкератозата до "розова кожа". По-добре е да се остави повече ,отколкото да се отнеме повече!
- В днешно време има много препарати (професионални) , които са в помощ на педикюриста. Използването на висококачествени препарати (омекотители) издига процеса на по-високо ниво.
Втория етап на обработката на хиперкератозата е шлифовката
(изпиляване и заглаждане). Може да се прави традиционно с пили за пети, но на преден план излизат санитарно-хигиенните норми. Най-добрия и съвременен метод си остава апаратния способ при педикюра! В тази процедура окончателната обработка на роговия слой се извършва или с еднократни шлайфшапки или многократни шлифовъчни фрези (туистъри). Бързо удобно и хигиенично!
Трябва да се отбележи , че даже качествения редовен педикюр не отменя грижата за краката в домашни условия! Задължително е на клиенти с хиперкератоза да се препоръчат препарати за домашна грижа (мехлеми, кремове) поне два пъти дневно.